• Увод
• Глава първа. Теоретична постановка на проблема за обучението по „метода на проектите”
• 1.1 Същност на метода на проектите
• 1.1.1 Малко за историята на метода на проектите
• 1.1.2 Понятието „метод на проектите”
• 1.2 Разработване на метода на проектите
• 1.2.1 Основни изисквания при използване на метода на проектите
• 1.2.2 Основни етапи при изпълнението на проекта
• 1.2.3 Ролята на учителя при изпълнение на проекта
• 1.2.4 Ролята на учениците при изпълнение на проекта
• 1.2.5 Оценяване на готовия проект
• 1.3 Телекомуникационен проект и използването му в учебния процес
• 1.3.1 Обща характеристика на телекомуникационния проект
• 1.3.2 Типология на учебните телекомуникационни проекти
• 1.4 Анализ на учебната програма по информационни технологии за задължителна подготовка в VII клас
• 1.5 Проектната работа - средство за активиране на познавателната дейност на учениците
• Глава втора. Организация и методика на изследването
• 2.1 Организация на изследването
• 2.2 Методика на изследването
• Глава трета. Анализ на резултатите
• 3.1 Анализ и оценка на резултатите
• Изводи
• Заключение
• Литература
• Приложения

Увод

Да се разработи и експериментира модел за практическо приложение на проектното обучение в часовете по ЗП информационни технологии в седми клас.

Задачи:

В процеса „обучение - учене" се извършва непрекъснато взаимодействие между учителя и учениците. Ученето има ярко изразен индивидуален характер и при всеки от учениците той се осъществява по различен начин: някой не може да покаже усвоените знания, друг, обратно, въз основа на предишния опит демонстрира забележителни способности, а трети приема определен стил на отношение към предмета и упорито „не иска” да учи. Не може да се отрече индивидуалното възприемане (или не възприемане) на учителя от ученика или обратно, което също оказва влияние върху усвояване на знанията.

Обучението също има индивидуален характер. Преподавайки учебния материал, учителят вмъква в съдържанието на предмета свои емоционални и ценностни оценки. Независимо от желанието на учителя в процеса на обучение влияние оказват неговите убеждения, приоритети, мотивация, житейски възгледи.

Учителят се явява като всезнаещ оракул, който излага истини, но самият процес на познаване и откриване на тези истини често остава зад рамките на ученето. Тъкмо тук възниква проблемът за развиване на творческото мислене на учениците, и като задължително условие за реализирането му на практика - отстраняване на доминиращата роля на учителя в процеса на усвояване на знания и опит.

Въвеждането в педагогическите технологии на елементи от изследователска дейност на учениците дава на учителя възможност не само и не толкова да обучава, колкото да помага на ученика да учи, да насочва познавателната му дейност. Един от най-разпространените днес видове изследователски труд при учениците в процеса на учене е методът на проектите. (23, 2008)

1.1.1 Малко за историята на метода на проектите

Методът на проектите не е принципно нов в световната практика. Той се появява в началото на XX век в САЩ. Наричат го също метод на проблемите и го свързват с идеите на хуманистичното направление във философията и образованието, разработен от американския философ и педагог Джон Дюи и неговия ученик Уилям Килпатрик.

Методът на проектите привлича вниманието и на руските педагози още в началото на XX век. Идеите за проектното обучение възникват в Русия на практика успоредно с разработките на американските педагози. Под ръководството на руския педагог С.Т. Шацки през 1905 год. е организирана една малка група сътрудници, която се опитва да използва активно проектните методи в преподавателската дейност.

По-късно, вече при съветската власт тези идеи започват да навлизат в училище, но не съвсем обмислено и последователно, затова през 1931 год. с постановление на ЦК ВКП (б) методът на проектите е осъден и оттогава до неотдавна в Русия не се предприемат някакви сериозни опити да се възобнови този метод в училищната практика. В същото време той активно и успешно се развива в западните училища. В САЩ, Великобритания, Белгия, Израел, Финландия, Германия, Италия, Бразилия, Холандия и много други страни идеите за хуманистичния подход в образованието на Джон Дюи и неговият метод на проектите намират широко разпространение и получават голяма популярност поради рационалното съчетаване на теоретичните знания и тяхното практическо прилагане за решаване на конкретни проблеми от околната действителност в съвместната дейност на учениците. „Всичко, което научавам, знам за какво ми е необходимо и къде, и как ще мога да използвам тези знания” - това е основната теза на съвременното разбиране на метода на проектите, и затова той привлича много образователни системи, които се стремят да намерят един разумен баланс между академичните познания и прагматичните умения. (28, Метод проектов)

1.1.2 Понятието „метод на проектите”

По определение проектът е съвкупност от определени действия, документи, предварителни текстове; замисъл за създаване на реален обект и предмет; за създаване на различен по рода си теоретичен продукт. Това винаги е творческа дейност. (26, Шрайер, 2007)

Проектния метод в училищното образование се разглежда като някаква алтернатива на класно-урочната система. Съвременният проект на ученика е дидактическо средство за активиране на познавателната дейност, за развиване на креативност и същевременно за формиране на определени личностни качества.

Методът на проектите е педагогическа технология, която е насочена не към интегриране на фактически знания, а към тяхното използване и придобиване на нови такива. Активното включване на ученика в създаването на едни или други проекти му дава възможност да овладява нови начини на човешка дейност в социо-културната среда. (10, Делинешева, 2006)

В метода на проектите като педагогическа технология намира своето реализиране един комплекс от идеи, най-ярко представени от американския педагог и философ Джон Дюи (1859-1952), който твърди следното: „Детството на едно дете не е период на подготовка за бъдещия живот, а самият пълноценен живот. Следователно, образованието трябва да се базира не върху онези знания, които някога ще му послужат в бъдещето, а върху това, което е необходимо на детето днес, върху проблеми на реалния му живот.”

Всяка дейност с деца, в това число и обучението, трябва да е в съответствие с техните интереси и потребности, да се базира върху личния опит на детето.

Основната задача на обучението по метода на проектите е изследването на околния живот от децата заедно с учителя. Всичко, което децата правят, те трябва да правят сами (сами, в група, с учител, с други хора): да планират, да изпълняват, да оценяват и, разбира се, да разбират защо го правят:

v откриване на същността на учебния материал;

v осъществяване на целенасочена дейност;

v обучение, смесващо непрекъснатата промяна на живота и издигането му на по-високи нива.

Програмата в метода на проектите се изгражда като серия от взаимосвързани моменти, произтичащи от едни или други задачи. Децата трябва да се научат да съчетават своята дейност с тази на другите деца, да намират, да набавят знания, необходими за изпълнението на един или друг проект, и по този начин, решавайки своите житейски задачи, изграждайки отношения един с друг, опознавайки живота, децата получават необходимите за този живот знания, при това самостоятелно или съвместно с другите деца в групата, като се концентрират върху жива и житейска материя, и се учат да разбират чрез опити реалността на живота.

Предимствата на тази технология са: ентусиазъм в работата, интерес на децата, връзка с реалния живот, разкриване на водещи позиции при децата, научна любознателност, умение да работят в екип, самоконтрол, по-добро затвърдяване на знанията, самодисциплина.

В основата на метода е развитието на познавателни и творчески навици при учениците, умения самостоятелно да изграждат своите знания, умения за ориентиране в информационното пространство, развитие на критичното мислене.

Методът на проектите винаги е насочен към самостоятелна дейност на учениците - индивидуална, по двойки, по групи - която те изпълняват в продължение на определен период от време. Този подход естествено се съчетава с груповия подход към обучението (cooperative learning).

Методът на проектите винаги предполага решаване на някакъв проблем, който предвижда използване на различни методи, от една страна, а от друга интегриране на знания, умения от различни области на науката, техниката, технологията, творческите области. Работата по метода на проектите предполага не само наличие и осъзнаване на някакъв проблем, но и самия процес за неговото разкриване, разрешаване, което включва ясно планиране на действия, наличие на замисъл или хипотеза за решаване на този проблем, ясното разпределяне на роли (ако се има предвид групова работа), т.е. задачи за всеки участник при условие на тясно взаимодействие. Всички резултати от изпълнените проекти трябва да бъдат, както се казва, „осезаеми”, предметни, т.е. ако това е теоретичен проблем, очаква се конкретното му решение, ако е практически, конкретен практически резултат, който е готов за прилагане. (7, В. Георгиева, 2006)

Предметът на изследване по съдържание може да бъде:

Ш монопредметен - изпълнява се върху материал за конкретен предмет;

Ш междупредметен - интегрира се близка тематика от няколко предмета, например, информатика, икономика;

Ш надпредметен (например, „Моят нов компютър” и т.н.) - този проект се изпълнява факултативно, по време на изучаване на интегрирани курсове, при работа в творчески ателиета.

Проектът може да бъде обобщаващ, когато според резултатите му се оценява владеенето от учениците на определен учебен материал, и текущ, когато за самообразованието и проектната дейност се предлага само част от съдържанието на учебния материал. (2, М. Андреев, 1986)

1.2 Разработване на метода на проектите

1.2.1 Основни изисквания при използване на метода на проектите

· открояване на проблема и произтичащите от него задачи за изследване;

· изтъкване на хипотезата за тяхното решаване, обсъждане на методите на изследване;

· оформяне на крайните резултати;

· анализ на получените данни;

· правене на равносметка, редактиране, изводи (използване в процеса на съвместното изследване метода за „мозъчна атака”,”кръгла маса”, статистически методи, творчески отчети, прегледи и т.н.).

Последното е особено важно, тъй като се отнася по някакъв начин до технологията на проектните методи. Без да се познават добре изследователските, проблемните, търсещите методи без умения да се прави статистика, да се обработват данни е много трудно да се говори за успешно организиране на проектната дейност на учениците. Това са предварителните условия за успешната работа по метода на проектите. Освен това, е необходимо да се владее технологията на самия проектен метод. (16, С. Кръстева, 2007)

Най-трудният момент при въвеждане на изследователски проекти в учебния процес е организирането на тази дейност, и най-вече подготвителният етап.

При годишното разпределение на материала за учебната година, на учителя му предстои да изведе на преден план водещата тема (раздел) или няколко теми (раздели), които ще бъдат „предложени за проектиране”. След това е необходимо да се формулират 15-20 както индивидуални, така и групови теми за всеки клас. Работата върху тях ще изисква от учениците да усвоят необходимите според програмата знания и да получат необходимия опит. Желателно е, темите да се разпределят според сложността им, но това не е задължително. Ученикът трябва да има възможност да избере темата на проекта, организационната форма за неговото изпълнение (индивидуална или групова), степента на сложност на проектировъчната дейност. (20)

Точността при оформянето на проекта се определя от яснотата и коректността при определянето на целите, отбелязването на очакваните резултати, констатирането на изходните данни. Твърде ефикасно е прилагането на методически препоръки или инструкции, където се посочва необходимата и допълнителната литература за самообразование, изискванията на учителя към качеството на проекта, формата и методите на качествена и количествена оценка на резултатите. Понякога е възможно да се отбележи алгоритъма на проектирането или някакво друго поетапно разделение на дейността.

Изборът на тематика на проектите може да бъде различен в различните ситуации. В някои случаи тази тематика може да се определя от специалисти в областта на образованието в съответствие с утвърдените програми. В други, да се предлагат от учители, като те взимат под внимание ситуации по своя предмет, естествените професионални интереси, интересите и способностите на учениците. В трети случаи, тематиката на проектите може да се предлага от самите ученици, които се водят от собствените си интереси, при това не само чисто познавателни, а и творчески и практически.

Тематиката на проектите може да засяга някакъв теоретичен въпрос от училищната програма с цел да се задълбочат знанията на отделни ученици по този въпрос, да се диференцира процесът на обучението. Най-често, обаче, темите на проектите, особено тези, които се препоръчват от органите на образованието, се отнасят към някакъв практически въпрос, актуален за реалния живот, и наред с това, изискващ прилагането на знанията на учениците не само по един предмет, а от различни области, а също така творческо мислене и изследователски навици. По този начин се постига напълно естествена интеграция на знанията. (21)

1.2.2 Основни етапи при изпълнението на проекта

При прилагането на метода за решаването на различни задачи с използването на компютър можем да откроим 6 основни етапа, които са представени в таблица 1.

ЕТАПИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТА

Таблица 1

1.2.3 Ролята на учителя при изпълнение на проекта

Най-сложното за учителя в процеса на проектирането е ролята му на независим консултант. (Трудно е да се сдържиш да не подсказваш, особено, когато виждаш, че учениците правят грешки). Важно е по време на консултациите само да се отговаря на въпросите на учениците. Може да се проведе семинар - консултация за колективно и обобщено разглеждане на проблема, възникнал при повече ученици.

По време на изпълнението на проекта при много ученици възникват специфични трудности и преодоляването им е една от водещите педагогически цели при метода на проектите. В основата на проектирането е заложено извличане на нова информация, но този процес се осъществява в неопределена сфера, и той трябва да бъде организиран, моделиран, затова на учениците им е трудно:

· да набелязват водещи и текущи (междинни) цели и задачи;

· да търсят пътища за тяхното решаване, избирайки най-оптималния при дадена алтернатива;

· да предвиждат последиците от избора;

· да действат самостоятелно (без подсказване);

· да сравняват полученото с желаното;

· да оценяват обективно процеса (самата дейност) и резултата на проектирането.

При изпълнението на проекта ролята на учителя се променя качествено. На всички етапи учителят изпълнява ролята на консултант и помощник и основният акцент в обучението се прави не върху съдържанието на ученето, а върху процеса на прилагане на придобитите знания. (22, А. Недкова, 2007)

1.2.4 Ролята на учениците при изпълнение на проекта

Ролята на учениците в обучението също се променя: те се явяват активни участници на процеса. Дейността в работни групи им помага да се научат да работят в „екип”. При това се формира такова конструктивно критично мислене, на каквото е трудно да се научат при обичайната „урочна" форма на обучение. Учениците придобиват собствен поглед върху информацията, и тук вече не действа оценъчната формула „това е вярно, а това не е вярно”. Учениците са свободни в избора на начини и видове на дейност за постигане на поставената цел, никой не им казва как и какво е необходимо да правят.

Дори несполучливо направеният проект също има голямо положително педагогическо значение. На етапа за самоанализиране

(5 етап), а след това на защита (6етап) учителят и учениците най-подробно анализират логиката, избрана от проектантите, причините за неуспехите, последиците от дейността и т.н. Осмислянето на грешките създава мотивация за повторна дейност, формира личен интерес към нови знания, тъй като точно несполучливо подбраната информация е създала ситуация за „несполуката”. Подобна рефлексия позволява да се формира адекватната оценка (самооценка) за околния свят и за себе си в този свят.

1.2.5 Оценяване на готовия проект

Както отбелязва Андреев в последните етапи на проектирането и ученикът, и учителят анализират и оценяват резултатите от дейността, които често се отъждествяват само с направения проект. В действителност при използването на метода на проектите има поне два резултата. Първият (скрит) е педагогическият ефект от привличането на учениците в „получаване на знания” и логичното им приложение: формирането на личностни качества, мотивация, рефлексия и самооценка, умение да се направи избор и да се осмислят както последиците от този избор, така и резултатите на собствената дейност. Тъкмо тази резултативна съставна част често остава извън вниманието на учителя, и за оценяване се представя единствено самият проект. Затова Андреев препоръчва начинаещият ръководител на проекти да записва кратки резюмета върху резултатите от наблюденията си на учениците, което ще му позволи да бъде по-обективен по време на самата защита.

Втората съставна част при оценяването на резултата е самият проект. При това се оценяван не обемът на усвоената информация (изученото), а прилагането и в работата, (как е приложена) постигането на поставената цел.

Ако един ученик получи двойка, той не може да повтори проектирането, няма време, но е недопустимо този пропуск да се остави. Крайният проект може и трябва да бъде допуснат за преработване, доработване, или да бъде заменен от диференцирана оценка. Във всеки случай е необходимо заедно с ученика да се обсъди подробно какво е станало, кой и къде е направил грешка. Дали ученикът не е разбрал нещо, или учителят не е могъл да обясни?

Подобни последици могат да бъдат избегнати, ако в процеса на проектирането се провеждат семинари по проблемите, „открити” консултации, използват се други интерактивни видове обучение, учебната дейност се насити с елементи на самостоятелно опознаване и получаване на информация. (2, М.Андреев, 1986)

1.3 Телекомуникационен проект и използването му в учебния процес

­ умение да открие и да избере най-интересните и най-значимите от практическа гледна точка теми за проектите;

­ умение да организира самостоятелната изследователска работа на учениците;

­ цялостно преориентиране в учебно-възпитателната работа на учениците по своя предмет в приоритетите на различните видове самостоятелни работи на учениците, в приоритетите на индивидуалната, по двойки, и групови видове самостоятелна дейност от изследователски и творчески план;

­ владеене на изкуството на комуникиране, което предвижда умения за организиране и водене на дискусия, без да налага своята гледна точка и без да подтиска аудиторията със своя авторитет;

­ умение да регулира и да поддържа в групата на проекта трайно, положително емоционално настроение;

­ ако става дума за международен проект, необходимо е практическо владеене на езика на партньора, осведоменост за културата и народните традиции, държавното и политическото устройство на страната, нейната история;

­ владеене на компютърна грамотност (редактиране на текст, телекомуникационна технология, използване база данни, принтер).

От учениците се иска:

¶ знание и владеене на основните изследователски методи (анализ на литература, търсене на източници на информация, събиране и обработване на данни, научна аргументация на получените резултати, откриване и поставяне на нови проблеми, предлагане на хипотези и методи за тяхното решаване);

¶ владеене на компютърна грамотност, което предполага умение да въвеждат и редактират информацията (текстова, графична), използване на компютърната телекомуникационна технология, обработване на получените количествени данни с помощта на програми за електронни таблици, използване на бази данни, принтиране на информация;

¶ владеене на комуникативни навици;

¶ умение да интегрира самостоятелно получените по-рано знания по различните предмети за решаване на познавателните задачи, които се съдържат в телекомуникационния проект;

¶ в международния проект - практическо владеене езика на партньора;

Какво трябва да умее ученикът в областта на компютърната телекомуникационна технология:

¶ умение да влезе в мрежата;

¶ умение да напише и да изпрати по мрежата писмо;

¶ умение да „прехвърли” информация от мрежата върху хард или софт диск и обратно, от хард или софт диск - в мрежата;

¶ да подреди получените писма в определена последователност;

¶ да влиза в електронните форуми, да помества там своя информация и да чете, да прехвърля наличната в различни форуми информация;

¶ да влиза в Интернет и да ползва неговите услуги.

Както се вижда от гореизложеното, изискванията към участниците на съвместния проект са доста високи, макар че те могат да бъдат допълнени от някои „правила за добрия тон”, без които работата в екип, още повече с партньори, намиращи се на разстояние, е невъзможна.

Към тях преди всичко се отнасят:

Є доброжелателност при всякакви обстоятелства;

Є задължителност при изпълняването на всички задачи в установени срокове;

Є взаимопомощ в работата;

Є старателност и добросъвестност в работата, особено ако тя има характер на научно изследване;

Є пълно равноправие и свобода в изразяването на мисли и идеи. (17, Марулевска, 2008)

1.3.2 Типология на учебните телекомуникационни проекти

Знанията за типологията на проектите и тяхната структура, при координирането на дейността на учениците в групите.

Към типологическите признаци се отнасят:

1. Доминиращ в проекта метод (изследователски, творчески, приключенски и т.н.).

2. Доминиращ в проекта съдържателен аспект (литературното творчество и научните, екологичните, езиковите, културологичните, географските, историческите, музикалните изследвания).

3. Характер на контактите (между участниците от едно училище, един клас, един град, един регион, една държава, различни държави).

4. Брой на участниците в проекта (индивидуални, по двойки, по групи).

5. Продължителност (краткосрочни, дългосрочни, епизодични).

В съответствие с първия признак можем да набележим следните видове проекти:

¬ Изследователски проекти. Такива проекти изискват добре обмислена структура, набелязани цели, проектът да е актуален за всички участници, социална значимост, обмислени методи, в това число експериментални и опитни работи, методи за обработване на резултатите;

¬ Творчески проекти. Такива проекти, като правило, нямат детайлно разработена структура, тя само се набелязва и по-нататък се развива според логиката и интересите на участниците на проекта. В най-добрия случай може да се договори за очаквани планирани резултати (съвместен вестник, съчинение, видеофилм, спортна игра, експедиция и т.н.);

¬ Приключенски, игрови проекти. В такива проекти структурата също само се набелязва и остава отворена до приключването на проекта. Участниците приемат определени роли, обусловени от характера и съдържанието на проекта. Това могат да бъдат някакви литературни персонажи или измислени герои, имитиращи социалните или делови отношения и усложнения с измислени от участниците ситуации. Резултатите на такива проекти могат да бъдат набелязани в началото на проекта, но могат и да се очертаят едва към края му. Нивото на творчеството тук е много високо;

¬ Информационни проекти. Този тип проекти е насочен към събирането на информация за някакъв обект, запознаването на участниците в проекта с тази информация, анализът и обобщаването на фактите, предназначени за широката аудитория. Такива проекти, също както и изследователският, изискват добре обмислена структура, възможност за системни корекции в процеса на работа върху проекта;

¬ Практически ориентирани проекти. тези проекти се отличават с набелязания от самото начало резултат от дейността на участниците в проекта. Освен това, този резултат е задължително и ясно ориентиран към социалните интереси, интересите на самите участници (вестник, документ, видеофилм, аудиозапис, спектакъл, програма за действия, законопроект, справочен материал и т.н.).

Такъв проект изисква добре обмислена структура, дори сценарий за цялата дейност на неговите участници с определени функции за всеки от тях, ясни резултати и участие на всеки в оформянето на крайния продукт. Тук е особено важно доброто организиране на координираната работа в поетапните обсъждания, коригирането на съвместните и индивидуалните усилия в организирането на презентацията на получените резултати и възможните начини за прилагането им на практика.

По втория признак с преобладаващ съдържателен аспект, проектите могат да бъдат:

] Литературно-творчески проект. Това е най-разпространеният вид на съвместните проекти. Децата от различни възрастови групи, различни държави, различни социални прослойки с различно културно развитие, различна религиозна ориентация са обединяват в желанието си да творят, да напишат заедно някакъв разказ, повест, сценарий за видеофилм, статия за вестник, алманах, стихове и т.н.;

] Естественонаучните проекти най-често са изследователски. Те имат ясно набелязана изследователска задача (състоянието на горите в дадена местност и мерки за тяхното опазване, най-добрият перилен препарат, пътищата през зимата и т.н.);

] Екологичните проекти също изискват използване на изследователски, научни методи и интегрирани знания в различни области (киселинни дъждове, флора и фауна на нашите гори, исторически и архитектурни паметници в промишлени градове, бездомни домашни животни в града и т.н.);

] Езиковите (лингвистичните) проекти са извънредно популярни, тъй като те засягат проблема с изучаването на чужди езици, което е особено актуално в международните проекти и затова предизвикват много голям интерес у участниците в проектите, културологичните проекти са свързани с историята и традициите на различни държави. Без културологични знания е много трудно да се работи в съвместни международни проекти, тай като е необходимо добро познаване на особеностите на националните и културните традиции на партньорите, на техния фолклор;

] Спортните проекти обединяват деца, които се увличат по някакъв вид спорт. В работата по тези проекти те често обсъждат предстоящите състезания на любимите отбори (или свои такива), методиката на тренировките, споделят впечатленията си от някакви нови спортни игри, обсъждат резултати от големи международни състезания;

] Историческите проекти позволяват на участниците да изследват различни исторически проблеми, да прогнозират развитието на някакви събития, политически или социални, да анализират исторически събития и факти;

] Музикалните проекти обединяват партньори, които се интересуват от музика. Това могат да бъдат аналитични или творчески проекти, когато децата могат дори да съчинят някакво музикално произведение и т.н.;

Колкото до такива признаци като характер на контактите, продължителност на проекта и брой на участниците му, те нямат самостоятелна стойност и напълно зависят от вида на проектите, избрани според гореспоменатите признаци.

В работата по проектите, не само изследователските, основен метод е изследователският метод (и затова ще се спрем върху характеристиката на този метод).

Изследователският метод или методът на изследователските проекти се базира върху развиване на умения за опознаване на околния свят въз основа на научна методология, което е една от най-важните задачи на общото образование. Учебният изследователски проект се структурира въз основа на методологическия подход: определяне на целите и формулиране на хипотеза за възможните начини за решаване на поставения проблем и резултатите от предстоящото изследване, уточняване на набелязаните проблеми и определяне на процедурата за събиране и обработване на данните, събиране на информацията, нейното обработване и анализ на получените резултати, подготвяне на съответния отчет и обсъждане на възможностите за прилагането на получените резултати. (15, Костова, 2006)

Реализирането на метода на проектите и на изследователския метод на практика води до промяна в позицията на учителя. От носител на готови знания той се превръща в организатор на познавателната дейност за своите ученици. Променя се и психологическият климат в класната стая, тъй като на учителя му се налага да пренасочи своята учебно-възпитателна работа и работата на учениците към различни видове самостоятелна дейност, като приоритет имат дейностите от изследователски, откривателски, творчески характер.

Въз основа на проведената общодидактическа типология на телекомуникационните проекти се открива възможност за разработване на проекти по конкретни учебни предмети или по-точно предметноориентирани проекти, т.к. е много сложно да се разработят чисто „математически” или „биологически" проекти, всички те са много или малко интегрирани, междупредметни. Затова може да се говори за специфика на типологията по отношение на целевата насоченост на проектите.

Като пример може да се приведе типологията, ориентирана към изучаване на чуждите езици, най-адекватната за целите на обучението, които се превръщат и в типологически признаци: практическо усвояване на езика, лингвистично и филологическо развитие на учениците, запознаване с културологическите и краеведческите знания със ситуативния и комуникативния характер на общуването. (12, Дойков)

В съответствие с посочените признаци можем да предложим следната типология на телекомуникационните проекти по чуждите езици:

1. Обучаващи проекти, насочени към овладяване на езиковия материал, формиране на определени речеви навици и умения.

2. Лингвистични проекти, насочени към:

· изучаване на особеностите на езика;

· изучаване на езиковите реалии (идиоми, неологизми, поговорки и т.н.);

· изучаване на фолклора.

3. Филологически проекти, насочени към изучаване на: етимологията на думите;

¬ литературни изследвания;

¬ изследване на исторически фолклорни проблеми.

Културологическите (краеведчески) проекти предполагат развиването на езикови и речеви умения и навици на сравнително напреднало ниво на владеене на езика чрез организиране на междукултурно общуване с цел да се опознае културата, историята, етнографията, географията, икономиката, политиката, държавното устройство на партньорските страни, изкуството, литературата, архитектурата, традициите и народния бит и т.н. От гледна точка на съдържанието, културологичните проекти могат да бъдат:

1. Историко-географски, посветени на:

¬ историята на страната, града, местността;

¬ географията на страната, града, местността;

2. Етнографски, с цел изучаване на:

Ї традициите и бита на народите;

Ї народното творчество;

Ї етническия състав на народа, живееш на дадената територия;

Ї националните особености на културата на различните народи.

3. Политически, целта на които е запознаване с:

­ държавното устройство на страната;

­ политическите партии и обществените организации;

­ средствата за масова информация и тяхното влияние върху държавната политика; законодателството на страната и др.

4. Икономически, посветени на проблемите, свързани с:

o финансовата и паричната система;

o данъчното облагане;

o инфлацията и др.

Всичките видове проекти, ако са международни, се осъществяват на чужд, обикновено, английски език и затова между другото дават възможност да се реализират и други дидактически или методически задачи. Тези проекти създават условия за общуване в реална езикова среда и изискват познаване на чуждия език. В тази връзка особен интерес предизвикват езиковите (лингвистичните) културологически (краеведчески) проекти. (14, И. Иванов)

1.4 Анализ на учебната програма по информационни технологии за задължителна подготовка в VII клас